Екскурзия в Египет
Африка – Египет – Хургада беше една съвсем непозната дестинация за нас, която посетихме със съпругата ми през октомври 2016 г. и в този пост искам да споделя личните ни преживявания, както и да дам някои съвети на хора, които ще посетят за първи път това място. Египет е много различен от това с което сме свикнали в България, но курортът Хургада по някои параметри прилича на Албена. Избрахме офертата на Тез тур. С чартърен полет на Bulgaria Air Charter излетяхме от Терминал 2 от летището в София с около 200 други българи за Хургада. И на отиване и на връщане пътуването със самолета беше идеално. На летището в Хургада взехме входна виза за Египет (25$) и се качихме в автобусите на Teztour за да отидем в хотелите. Организацията на цялата екскурзия беше идеална, но имаме няколко забележки към организаторите:
- от България ни гарантираха че екскурзиите ще бъдат на български език, на практика обаче единствено екскурзията до Луксор беше с български екскурзовод, всички останали са на руски език. Това определено беше проблем, защото говорят бързо и трудно им се разбира. За исторически екскурзии, каквато беше тази в Египет, екскурзовода е от първостепенно значение.
- Времето за разглеждане на историческите забележителности е прекалено малко, за пример ще дам пирамидите в Гиза. За да разгледаме 3-те огромни пирамидите имахме…. 45 мин, а за пазар 25 мин. Това е недопустимо. Ние отидохме там за да видим последното оцеляло чудо от Древния свят, не да си пазарим магнитчета и то от сергия, която ни показа екскурзоводката. Времето е строго ограничено заради дългите маршрути, а се изразходва в по-големия процент от гидовете за покупки на сувенири и дрънкулки за 1$. Комерсиализацията на екскурзиите и комисионните от продажбата на евтини стоки заместват духовното изживяване на една култура, която е построила чудеса, които и до днес крият мистерия и тайни и те карат просто да спреш да се опитваш да ги разтълкуваш логически.
Хургада
Хургада е един от най-известните Египетски курорти, разположен на брега на Червено море. Причината да се разрасне градът са кораловите рифове за които казват че са едни от най-красивите в Африка, дом на над 5 000 вида риби. Водата в Червено море е кристално чиста, дъното му каменисто с лош пясък и за да влезеш в него са ти необходими специални обувки. Водата е топла +20 градуса през зимата, което допринася за усещането че влизаш в басейн. Населението на града е около 150,000 души, вероизповеданието е мюсюлманско с около 10% християни-копти. Температурата на въздуха през зимните месеци e 25-30 градуса, а валежи и облачно време няма, идеално време за разходки.
По пътя от летището в Хургада до хотела се сблъскахме челно с понятието Африка, африканец, араби и техните обичаи. И от двете страни на перфектния асфалтов път видяхме големи купчини от строителни отпадъци, просто хвърлени там. Тази жалка картина беше навсякъде в града, който е една огромна строителна площадка в която единия хотел хвърля боклуците си до следващия и така до безкрай. Строителните отпадъци в Хургада са навсякъде, по пътя, в покрайнините, в центъра. Навсякъде се виждат недовършени мръсни сгради, от които стърчат железа на недовършения последен етаж на блок или покрив на къща (това се дължи на местен закон, който позволява жителите на сградата да не плащат данъци ако тя не е в завършен вид). Аз останах с впечатление че никой в Египет не плаща данъци, но жителите на тази страна се радват на 3 неща:
- Перфектни автомагистрали, междуселищни и градски пътища (движихме се по над 1500 км пътища в които нямаше и една малка дупка). В сравнение магистрала Хемус е черен селски път. Дори в пустинята има еднопосочни пътища по които карането е песен!
- Ток. (Уличното осветление е навсякъде в градовете и извън тях което кара поне 50% от шофьорите да карат без светлини нощно време. 🙂
- Евтин бензин (ориентировъчна цена на бензин – 30 ст.)
Хотелът Alf Leila Wa Leila (1001 нощи)
Бяхме избрали да отседнем в хотел “Alf Leila Wa Leila” – 1001 нощи част от веригата Pickalbatros, хотел в изцяло арабски стил, нисък на 2 етажа и с огромна площ, все едно си в малко селце пълно с магазини за сувенири, ресторанти, собствен музей и арена за забавленията на туристите. В хотела ни записаха в рецепцията и с пиколото се насочихме към стаите. О каква изненада, когато жена ми отвори вратата на стаята. Обстановката вътре беше като в гръцко военно поделение от 1988 г. когато служих. Едно малко хале с 3 легла, 1 гардероб и 1 шкаф с телевизор поне на 30 години. Идеална стая за бежанци, но не и за туристи които плащаха за почивка. На рецепцията любезния домакин обясни че стаите били такива, но имаме опция да ги заменят с по-добри. Бях чувал че 5 долара в паспорта разкриват широка усмивка при арабите, но ме обхвана някакъв инат и се опитах да им я спестя. 6 човека седнахме на фотьойлите в рецепцията чакайки домакина да потърси по-добри стаи в компютъра. Хотела беше на 80% празен и аз осланяйки се на логиката си очаквах лесно и бързо да ни посочат стая която отговаря на българския стандарт за 3 звезден хотел в Албена. Но уви, арабина гледаше компютъра в продължение на над 2 / два / часа като от време на време чаткаше по клавиатурата. Излязох да се поразходя и да изпусна парата докато останалите българи спокойно очакваха чудото да се случи. И то се случи. Търпението им даде резултат и ни закараха в нормална стая, достойна за европейци. Голяма баня, просторна стая със стена от вратопрозорец с балкон, масичка и 2 стола, с работещ климатик, с 2 легла които съединихме, с матраци поне 50см дебелина и дебели завивки. Навън беше +32 градуса, но на този матрак, със спрян климатик и под завивките направих най-добрия си сън през живота си. Не знам дали това се дължи на въздуха, топлината или на пълната програма и тежките преходи за да видим максимално повече от Египет, но 6-7 часа сън в “Alf Leila Wa Leila” бяха фантастични и се събуждах напълно зареден с енергия. Искам да вметна тука че с нас пътуваше и едно семейство сирийци (Кенан и Рауда) около 60+ години към които отношението на арабите беше различно. Езикът отваряше всички врати а и те бяха най-позитивните и най-колоритни хора от цялата група. Кенан и Рауда уникални сте, радвам се че се запознахме и че ни позволихте да се докоснем до една различна култура, търсейки да намерим допирните точки които ни свързват.
В хотела съпругата ми установи, че й липсват цигарите, които беше сложила във външния джоб на единия куфар. Къде са изчезнали – дали на египетското летище или в хотела (при пристигане в хотела, пиколото веднага Ви взема багажа и Вие не го виждате) няма значение, факт е че бяха откраднати. Затова не поставяйте нищо в джобове, които могат да се отварят.
Относно храната, лично на нас не ми допадна. Ако сте вегетарианец, Египет може би е идеалното място за Вас. Месо имаше всеки ден, но еднотипно – телешки бифтек с мирис на овца, печено пилешко и печени гълъби. Много манджи безместни и безвкусни. Със сигурност гладни не останахме, но бяхме разочаровани от кухнята им. В хотела имаше различни ресторанти – италиански, азиатски, френски, но…..готвачите бяха египтяни и готвиха еднакво.
В хотела 3 пъти седмично се играе шоуто „1001 нощ”, но честно казано не е нищо особено – 3 кючекчийки, 1 дервиш, една танцова група и няколко коне, а атракцията „Пеещите фонтани” си е направо смешна. Ако сте в друг хотел, за да видите това шоу ще Ви вземат 20-30 долара. Не си заслужава. Освен това Вие сами можете да го посетите, без да плащате нищо. В хотела се влиза свободно, а за шоуто няма вход. Като гости на хотела имате право на безплатно качване на камила и кон (животните са изключително чисти и не миришат а дресьорите им са много любезни).
Ден 2 – Почивка край басейните на хотела
Хотелът Alf Leila Wa Leila има огромна площ, която ти дава възможността да се разхождаш и да разглеждаш различни неща. Направен е като малко селце и има всичко необходимо за едноседмична почивка. Граничи с хотел “Jungle” който има няколко декара от басейни. Декари басейни, човек ;-). Ако си падате по басейните това място ще ви хареса. Повечето са свързани един с друг и може да се движите все едно сте в река, но с дълбочина около метър и половина.
Ден 3 – Екскурзия до Кайро
Тръгнахме в 02.00 сутринта на следващия ден с автобус за Кайро. Бяхме чули, че преди всички автобуси са се събирали и образували един огромен конвой, който придружен дш военните се е движил, но сега нямахме охрана. Пътуването беше около 7 часа и сутринта слънцето ни завари в столицата на Египет. Кайро има около 19 милиона жители и се разделя на две от река Нил. От едната страна е Кайро, а от другата Гиза (където са пирамидите) и двата града общо правят големия град. Градът е меко казано доста мръсен и прашен, движението е отвратително – светофари няма, с предимство е този, който първи натисне клаксона. Автопарка е от 60-те години в България – стари, очукани коли, с кожи и китеници по седалките. По-голяма мизерия от тази в Кайро, аз лично не съм виждал никъде – по къщите рядко има прозорци (но за сметка на това има опънати черги), за пердета и щори да не говорим. Но колкото и беден, грозен, мръсен и прашен да е Кайро, си заслужава да го посетите, защото това което ще видите сами с очите си, не може никой да Ви го разкаже.
В Кайро посетихме Историческия музей, който за да се разгледа спокойно са необходими около 3 дена (ние хвърлихме един бърз поглед за около час). Историята която е събрана там трябва да се види за да се добие една малка представа за Египет, фараоните и живота на обикновените египтяни от преди 2,3,4,5 хиляди години. Последва обяд на корабче по река Нил със шоу от кючекчийка и дервиш, които присъстват във всички забавления. Не съм запознат в детайли с египетското културно наследство, танците и забавленията, но останах с впечатление че са доста постни. Очаквах да има повече цвят, музика и танци в туристическите програми.
Следващата спирка бяха пирамидите в Гиза. Чели сме много за историята им, гледали сме филми и снимки, но това което видяхме с очите си надмина всичките ни очаквания. Останахме безмълвни………
Ден 4 – Екскурзия „Бялото слънце на пустинята”
Пустинята си я представях като Сахара, с фин жълт пясък в който потъваш, но се оказа чакълеста с много гаден пясък. Организирането сафари включва управление на двуместен джип и АТВ, движейки се в колона, хубаво изживяване. До пустинята отидохме с джипове Toyota като водача даде всичко от себе си да ни накара да се почувстваме в екстремна ситуация карайки бързо и в дупките. Посетихме селото на бедуините, което представлява двадесетина колиби от камъш в които живеят пустинните жители. Намира се в нищото, на около 20-25 км от Хургада и разчита на туристите за да преживее. Туроператорите водят там туристите за да показват основно бедуинските деца и няколко жени, които помагат на децата да работят с камилите. Мъжете спят някъде из колибите и достойнството им не им разрешава да се показват пред чужденците. За тази работа са определени децата. Видяхме 5-6 годишни деца да работят, без обувки, със скъсани дрехи, но със широка усмивка на лицето, които бяха наизустили десетина руски думи както и английското “мъни” и се опитваха да контактуват с туристите. След като им раздадохме останалата ни храна и някои от нас се повозиха на камилите, разгледахме някакви сувенири в една колиба и вечерта седнали на едни черги на земята гледахме класическото вече шоу “кючекчийка и дервиш”. Нищо особено. На връщане шофьорът караше бавно из пустинята и ни закара до хотела. Цялата екскурзия се снимаше от оператор, много забавен и атрактивен. След това диска се предлага на туристите срещу 25 долара но останахме леко изненадани от записа в който оператора снима тенденциозно и сложи като музикален фон Селин Дион. Не се връзва с пустинята 😉
Ден 5 – Батискаф
Качихме се на яхта с двойно прозрачно дъно, която ни закара до място в морето което се отличаваше от брега със цвета на водата. Зелено-синя, изключително чиста и топла, Червено море е рая за гмуркачите и коралите са най-ценната гледка. Египетския закон забранява да се изнасят корали извън страната. Ако не можете да плувате, задължително направете тази екскурзия, защото това е единствения начин да видите невероятното морско дъно.
Ден 6 – Екскурзия до Луксор
Много интересна, развлекателна и забавна екскурзия. Със сигурност това се дължеше на двамата екскурзоводи – българин и арабин – и двамата големи образи. Водачите Станислав и Али баба дадоха много от себе си за да ни забавляват. Поздравления и на двамата. Смях в автобуса през цялото време. Това е екскурзията, в която видяхме най-много исторически забележителности – Долината на царете със 62 гробници на фараони и царе, храмът на Хатшепсут, колосите на Мемнон, храмът Карнак – най-големия храмов комплекс в света. Тук посетихме и папирусова фабрика, където ни показаха как се правят папирусите. Заслужава си да се види!
Ден 7 – Шопинг – Египетски алъш-вериж!
В Египет хората са свикнали да се пазарят но повечето го правят утроявайки цената и правейки отстъпки докато клиентът се съгласи да купи. Влече ги шаренията. Цени няма никъде и продавачът сформира цена според потенциалния купувач. Ако изглеждаш чужденец и не говориш арабски за стока която реално струва 10 долара, първата оферта е 30+ долара. При несъгласие цената започва да пада до момента в който купувача реши да купи. Някои търговци се опитват да те почерпят със чай, очаквайки задължително после да купиш нещо. Други предлагат 2 за 3, 3 за 5 и т.н. Ако по обиколиш малко и научиш кое колко струва ориентировъчно ще бъдеш в състояние много лесно да покажеш на продавача че знаеш каква е реалната цена която си готов да платиш за дадена стока. В Египет стойност имат американските долари но и еврото, а техните фунтове ги приемат неохотно. Официалната размяна в банките на долара през Октомври 9 към 1 а днес е 17 към 1. Това е причината Египтяните да искат да купуват долари и евро а не тяхната валута която се обезценява по всяко време. На черния пазар можеше да размениш и до 14 лири за долар, но трябва да се внимава и да се гледа всяка банкнота защото съществуват много фалшиви.
Предложиха ни организирано посещение на „търговски център” и фабрика за парфюми в Хургада, от които като туристи на Тез Тур ползваме 20% отстъпка от цените. Търговския център се оказа руски магазин на 2 етажа пълен с китайски боклуци на доста високи цени. Никъде в магазините нямаше обявени цени. Всичко е въпрос на пазарлък. На шопинг ходихме с приятелите ни сирийци, и там купона беше пълен. Рауда си беше направо брутална, сваляше цената на 70% и благодарение на нея успяхме да си закупим парфюми на невероятна цена, но подобно пазарене не е за всеки. Продавачът извика собственика на магазина, черпи с кафе и локум, собственика си тръгна и се върна два пъти правейки контрапредложения на посочената от Рауда цена докато си стиснем ръцете. Но явно недоволен от сумата която получи не върна ресто на всеки поотделно за неговите покупки а каза ние да се оправим помежду си. Пито – платено в общата поръчка. Тук искам да вмъкна че ресто не ни връщаха почти никъде. Почва се едно вдигане на рамене, едни широки усмивки, едно неразбиране и т.н, затова пригответе точна сума когато купувате нещо, или добавете нещо дребно което да изравни цената. Иначе ресто няма.
SenzoMall
В Хургада има един мол – SENZOMALL, който се намира в непосредствена близост до хотела 1001 нощ. В него има голям магазин от рода на Кауфланд, в който може да намерите всичко, и най-важното навсякъде има обявени цени. Посещение в мола не се организира от туроператора, дори никъде не споменават за съществуването му. Причината според мен е, че не могат да си вземат комисионна, затова и не водят туристи. От тук може да си купите всичко, каквото пожелаете – магнити, сувенири, сладкиши, дрехи, кафе, чай и пр. и цените са по-ниски от уличните търговци и от магазините, където ще Ви заведат гидовете. Ако искате да си закупите различни статуетки и папируси за подаръци, най – евтино ги продаваха на пазарчето до Сфинка в Гиза, естествено папирусите са ментета, нищо че имат сертификат, но оригиналните папируси са много скъпи, пък и като си ги сложите в рамка, едва ли някой ще види разликата. Разликата е, че оригиналите са правят от тръстика, а ментетата от бананова кора.
Ден 8 – връщане в България
След освобождаването на стаята се качихме на автобуса на Тез тур който ни закара до летището. Там минахме check контрол, който продължи повече от 2,5 часа. Египетските власти ни накараха да сваляме обувките си като проверяваха всеки втори, отваряйки чанти и претърсвайки ръчно тялото. Съображения за сигурност които щяха да бъдат полезни при влизането в страната а не при излизането, но както и да е, и там има администрация и то огромна на която трябва да се плащат заплати. София ни посрещна намръщена с температура 8 градуса. За нас предстоеше и нощен преход с автобус до пристигането ни в къщи.