Социализъм и уравниловка

Ровейки се днес в гугъл + попаднах на следната статия която ме заинтригува и реших да я постна в блога си. Заглавието е “социализъм и уравниловка” и изказва теорията на автора относно системата изпробвана в България в периода 1945-1989г.

Задължително е да има разделение на 2 лагера, противопоставящи се един на друг, като всеки от двамата ще държи на тезата си, изхождайки от собствената позиция в която се намира. Далеч съм от мисълта че някога ще се намери някой който ще направи безпристрастен и сериозен анализ на двете политически системи, социализъм и капитализъм  и ще покаже добрите и лошите им страни, но следващия разказ ми хареса. Поставих се на мястото на студентите и се опитах да “участвам” в експеримента, но накрая се съгласих с тази позиция:

Когато половината от хората схванат идеята за социализма, те решават че няма нужда да работят защото другата половина ще се погрижи за тях, но когато и другата половина схване идеята тогава настъпва началото на края на една нация. 

Земята на народа, заводите на работниците, а парите в джоба на вожда, и хората около него!!! Така се е строял социализма….

Не ме питайте дали при капитализма има някаква разлика. И при него парите отиват в джоба на вожда и приближения му кръг. Иначе никой няма да се натиска да присъства. Просто при капитализма (в Щатите или Западна Европа) имаш шанс да влезеш в така наречената “средна класа” и да изкарваш добри приходи от РАБОТА, които ще ти позволяват все по-голяма икономическа и лична свобода. Докато в социализма, внезапна прищявка на вожда, или на хора от кръга му, може да те прати на “почивка” в Сибир, за продължително време, където ще имаш и времето, и подходящата обстановка и атмосфера, на глас, да разсъждаваш философските теории които те вълнуват.

Ето и поста:
По време на упражнение, в рамките на дебат по някаква тема студентите от една група настоявали, че социализмът, при който няма да има бедни и богати, а всички ще бъдат равни, е възможен и осъществим.

Професорът казал: ОК, нека направим експеримент.
За напред от всички оценки, които получавате ще се изчислява средното аритметично и всеки от вас ще получи тази средно аритметична оценка, така че никой да не пропада на изпит, но и вероятно никой няма да получи най-високата – 6(шест).

След първия тест , и усредняването на оценките от него, всички получили оценка 5(пет).

В резултат обаче усърдно учещите студенти не останали много доволни, а двойкаджиите, разбира се, горещо приветствали новата система.
На следващия тест отличниците решили, че и на тях им се полага да се облажат от новата система и учили далеч по-малко. Двойкаджиите така и не учили въобще, знаейки, че има кой да учи и заради тях.

Средната оценка от втория тест била 4(четири).
След третия тест всички получили 3(три).

Резултатите така и НИКОГА не започнали да се подобряват, а в групата започнали препирни, взаимни обвинения, обиди и разцепление. НИКОЙ НЕ ИСКАЛ ДА УЧИ ЗАРАДИ МЪРЗЕЛИВИТЕ КОИТО ДА СЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАТ ОТ ТРУДА МУ!

Така за всеобща изненада на групата, в края на годината всички били скъсани.

– – – – –
Следват 5 прости изречения които могат да обобщят резултатите от този експеримент и които е добре никога да не се забравят:

1. Никоя социална система не може да направи бедните богати като направи богатите бедни.
2. Това което някой получава без да е работил за него, някой друг го е изработил е не е получил отплата за това.
3. Правителствата не могат да дадат на никого нищо, което преди това не са взели от някой друг!
4. Не можеш да увеличиш едно богатство като го разделяш и раздаваш.
5. Когато половината от хората схванат идеята за социализма, те решават че няма нужда да работят защото другата половина ще се погрижи за тях, но когато и другата половина схване идеята тогава настъпва началото на края на една нация.

Оригиналния пост е написан от Georgi Stankov